Немска класическа философия - Най-стара програма за система на немския идеализъм

Хегел/Шелинг/Хьолдерлин? – т.нар. „Най-стара програма за система на немския идеализъм”.

– една етика. Тъй като цялата метафизика в бъдеще ще спада към морала – за което Кант с неговите два практически постулата даде само пример, а не изчерпа, – то тази етика не ще бъде нищо друго освен една завършена система на всички идеи, или, което е същото, на всички практически постулати. Първата идея естествено е представата за самия мен като абсолютно свободно същество. Заедно със свободното, самосъзнателно същество се появява също така и цял един свят – из от нищото – единственото истинно и мислимо сътворение от нищо. – Тук ще се спусна към полетo на физиката; въпросът е следният: Как трябва да бъде устроен светът за едно морално същество? Бих желал веднъж завинаги да върна крилете на нашата бавна и мъчно напредваща според експерименти физика.
И тъй, ако философията дава идеите, а опитът – данните, то ние можем накрай да получим в основни линии физиката, която очаквам от идните времена. Изглежда, че настоящата физика не може да удовлетвори един творчески дух, какъвто е или какъвто трябва да бъде нашият.
От природата преминавам към човешките дела. Воден от идеята за човечеството, искам да покажа, че не съществува идея за държава, тъй като държавата е нещо механично, а също толкова малко съществува и идея за машина. Само онова, което е предмет на свободата, се нарича идея. Значи трябва да отидем отвъд държавата! – Защото всяка държава по необходимост се отнася към свободните хора като към колела в механизъм; а това не трябва да става; затова държавата трябва да свърши. Сами виждате, че тук всички идеи, напр. тази за вечния мир и т.н., са само подчинени идеи на една по-висша идея. Така тук ще положа принципите за една история на човечеството и ще оголя напълно цялото окаяно човешко дело на държавата, конституцията, управлението и законодателството. Накрая идват идеите за морален свят, божество, безсмъртие – преобръщане на всяко суеверие, преследване на духовенството, което напоследък си дава вид на разумно, със средствата на самия разум. – Абсолютна свобода на всички духове, които носят интелектуалния свят в себе си, и не могат да търсят нито бог, нито безсмъртие извън себе си.
Накрая идеята, обединяваща всички други, идеята за красотата, като думата се взима в нейния най-висш платонически смисъл. Аз съм убеден, че най-висшият акт на разума – този, с който той обхваща всички идеи – е естетически акт, и че истината и благото са посестрими само в красотата. Философът трябва да притежава точно толкова естетическа сила, колкото и поетът. Философите без естетически усет са нашите философи на буквата. Философията на духа е естетическа философия. Човек не може да бъде духовит в нищо, дори не може да разсъждава духовито върху историята, без естетически усет. Тук трябва да стане явно какво липсва на хората, които не разбират идеи, и съвсем чистосърдечно признават, че за тях всичко става тъмно веднага щом отидат отвъд таблици и регистри.
С това поезията получава едно по-висше достойнство, в края тя става това, което е била в началото – учителка на човечеството; тъй като вече не съществува никаква философия, никаква история: само поетическото изкуство ще надживее всички други науки и изкуства.
В същото време чуваме тъй често, че тълпата трябва да притежава сетивна религия. Но не само множеството, а също и философът има потребност от такава. Монотеизъм на разума [и] на сърцето, политеизъм на въображението и на изкуството – това е, от което се нуждаем!
На първо място тук ще говоря за една идея, която, доколкото знам, не е идвала наум на никого: трябва да разполагаме с една нова митология, но тази митология трябва да стои в служба на идеите – тя трябва да стане митология на разума.
Преди да направим идеите естетически, т.е. митологически, те не представляват никакъв интерес за народа; и обратно, преди митологията да стане разумна, философът трябва да се срамува от нея. И така накрая просветените и непросветените трябва да си протегнат ръка, митологията трябва да стане философска, а народът – разумен, а философията трябва да стане митологична, за да станат философите сетивни. Тогава сред нас ще цари вечно единство. – И никога вече презрителният поглед, никога сляпото треперене на народа пред неговите мъдреци и свещеници. Едва тогава ни очаква равното развитие на всички сили, както на отделния индивид, така и на всички. Никоя способност няма повече да бъде потискана – ще цари всеобща свобода и равенство на духовете! – Един по-висш дух, пратен от небесата, трябва да установи тази нова религия сред нас: тя ще бъде последното и най-велико дело на човечеството.